DmC Devil may Cry / PС- Ревю/Лични впечатления/Нещо си... - Илиян

Здравейте, аз съм Илиян от GAMEPOMAGALO, а това което четете сега е нещо като ревю на играта DmC Devil may Cry за РС платформата (рибуута на класическата поредица) - моята гледна точка над играта. Ако все още не сте я играли може да прочетете по-надолу моето лично мнение над нея и да прецените дали си струва да я играете или не, а пък ако не ви се чете може да погледнете видео помагалото ми и да решите сами.

В това ревю ще хвърля и светлина върху някои по-любопитни факти относно играта и ако сте любопитни може да хвърлите един поглед по-надолу. :)

Така, това е първото ми ревю, затова ще гледам да го направя колкото се може по- професионално :D. Във въведението ще разкажа повече за поредицата и играта като цяло. Изложението ще бъде разделено на под-части, където ще обърна внимание на отделните компоненти на играта - Графика, Геймплей, Озвучаване... В заключението ще дам финалната си оценка - не е нужно да ме слушате и да приемате всичко, което казвам за истина, това си е мое мнение... :D В това ревю ще има доста съпоставки с оригиналните DMC, за да разберете цялата история около рибуута. Ако не ви се чете и искате да видите самата оценка, скролнете надолу до заключението.

1.ВЪВЕДЕНИЕ - Историята около разработването на играта

Devil May Cry - Поредица известна в целия свят - милиони продадени копия и милиони фенове навсякъде - аз също съм в това число. Пет излязли игри досега - четири от тях класически и най-новата (тази) - рибуут на цялата поредица. Ако все още не сте запознати с класическата поредица ето една компилация на игрите - да видите за какво става въпрос:

Извинявам се, не можах да открия с по-добро качество (видеото не е мое).

А сега след като видяхте оригиналите ето първият трейлър на рибуута DmC.

Вижте минусите....

Нека го обобщим така - класическите игри бяха в традиционен аниме стил - over the top action/преувеличен екшън, традиционни японски супер герои, забавни  коментари, които не се взимат на сериозно, куул персонажи(според японските виждания).... общо взето - аниме история. Която доста ми харесваше.

А новата (рибуута) - по-сериозно отношение, по-мрачно, по-реалистично - което харесах още повече, когато видях трейлъра за първи път - вече бяха почнали да ми писват аниме работите.

Обаче аз вероятно съм един от малцината истински фенове на поредицата, които са харесали новия трейлър. Този трейлър получава огромен хейт и омраза отстрана на феновете заради коренните промени - сякаш всичко е наопаки - главният герой пуши, (в класическите игри яде пица)а косата му е сменена от бяла на черна, той самият прилича на наркоман, всичко е толкова по-различно от класиката. Започват доста оплаквания отвсякъде, които направо бомбардират Capcom. После става ясно защо всичко е толкова различно - новата игра не е разработвана от хората, разработили оригиналите. Новата игра е дело на британското студио Ninja Theory (което е доста талантливо, има добри игри). Тогава хейтът започва да бомбардира Ninja Theory и те преавят изявление в което казват защо има такава промяна в играта - Capcom им нарежда (издателят). Capcom искат да направят рибуут на поредицата и да я възродят, за да може още повече хора да я харесат и да се насочат към нея. Те молят Ninja Theory да променят възможно най-много играта, да преработят историята, да я усъвременят , да я направят по-западна, да направят всичко по-готино (според западните представи) - с цел да се хареса и на по-младото поколение и да се реализират по-големи продажби. Това от една страна звучи добре - тъй като поредицата беше стара и имаше нужда да живне. Обаче рибуутът не се харесва особено на самите фенове на играта, отколкото на новите играчи - и така Capcom сами си бият шута (просто промените са коренно различни). И тогава започна хленченето и хейтът отстрана на феновете, че Capcom са развалили цялата игра, че тя щяла да бъде провал и така нататък. Това доведе до много смешни клипчета и картинки из интернет като тази:

Някои от разработчиците дори получават писма със смъртни заплахи, ако не променят играта (не се шегувам). И така Capcom се озовава в доста гадно положение - обаче стореното е сторено, работата над играта е прекалено напреднала, за да се прекрати. Затова решават да оставят всичко така и да видят какво ще излезе от цялата работа. Обаче хейтът не спира и Ninja Theory все пак решават да направят някои промени, колкото да се доближат повече до оригиналите, а играта да не е с толкова радикална промяна. Capcom изпращат няколко свои хора в Ninja Theory, за да помогнат на студиото да направят новата игра по-близка до класическите. Те преработват доста неща - историята, лицето на главния герой, отношението му, геймплея, героят вече не пуши (което е едно от основните оплаквания) с цел поне малко да успокоят феновете и да намалят омразата. Общо казано успяват и хейтът намалява, обаче не напълно - играта все още се счита аз провал. Ето един от последвалите трейлъри, след преработката:

Виждаме, че играта доста повече прилича на оригиналите, отколкото първия трейлър. Това кара все повече хора да я приемат, обаче не всички. Честно казано, харесах първия трейлър повече, отколкото последвалите. Според мен щеше да се получи много по-добра история, ако бяха запазили повече от мрачния тон и сериозното отношение. Това е един от последните трейлъри на играта, който прилича най-много на финалния продукт, който изиграх.

2.ИЗЛОЖЕНИЕ - Качествата и недостатъците на самата игра/Ревю

-История - Тъй като това рибуут историята е коренно променена. Вече го няма готическия елемент от оригиналите. Няма я аниме визията. Тук историята е доста по-силно застъпена отколкото в оригиналите. Светът е по-близко до реалността, по-мрачен и зловещ. В играта се се разказва за поробването на хората и промиването на мозъците им от демоните чрез помощта на фалшива медия, отровни храни, банкови системи, които заробват хората - с цел демоните да стоят над човечеството и да го използват. Организация, наречена  'Орденът',  се бори срещу демоните, опитваща се да спаси човечеството. Главният герой Данте, решава с помощта на Кат да помогне на 'Ордена', за да победят демоните. 'Орденът' се води от брата близнак на Данте - Върджил, а демоните - от Мъндъс.

Историята, общо взето, е доста добра и зарибяваща. Героите имат развитие в характерите си и отношенията помежду си - Данте, който в началото е представен като арогантен хлапак, на който не му пука за нищо и никого, става доста по-сериозен и заинтересуван от събитията около себе си, докато историята се развива, отношението му към останалите герои се променя. Кат също е главен герой, която помага на 'Ордена'. Тя е интересна личност с любопитна история и е една от причините Данте да промени отношението си. Върджил, брата на Данте от друга страна обаче, въобще не го харесах - доста по-различен от класическия Върджил, тук Върджил се мисли за голяма работа и че е нещо повече от хората, няма го онова студено отношение както преди, което лъхаше на величие и чест. Тук Върджил в повечето случаи се държи като страхливец и мухльо - обаче външният му вид е доста по-як от оригинала (смеска между бизнесмен и нинджа :D). А какво може да кажем за злодея в цялата история - Мъндъс - той е представен като банкер, който е заробил хората с непосилни дългове и се опитва да сложи света в краката си. Не е лош, обаче можеше и да е по-добре. Друго нещо е, че играта  има доста вулгарен език, нещо, което отсъстваше в оригиналите и това може да не се хареса на всички.

В заключение историята е добра. Героите  са правдоподобни, има доста силни моменти, има развитие, харесах я, в нея има потенциал за още. Поне тук историята има значение, в предишните части не беше толкова важна, обаче пък кътсцените бяха по-готини, изпълнени с повече екшън :Р. Само обаче ме е яд, че не са запазили атмосферата от първия трейлър - можеше да се получи доста по-готина история, ако имахме тази супер зловеща визия , изтормозения главен герой, който лъхаше на badassnes, жестоко корумпираният от демони свят, но уви, промяната беше направена с цел да се угоди на феновете и играта повече да прилича на оригиналите - което се получи, Данте вече не прилича на наркоман, а повече на класическото си Аз. Но не на всички, едва ли са угодили на всички фенове, затова можеше и да си стоят с началните замисли.

-Геймплей - Ето стигнахме до най-съществената част от ревюто - там където заблестяха Devil May Cry игрите - с геймплея си, а не със супер заплетения си сюжет. Да се маха историята, всеки има различно мнение за нея, нека да обърнем внимание на същността на играта. 

Геймплеят е бомба - обаче е крачка назад спрямо последната четвърта серия от поредицата. Но все пак е бомба. Играта има доста богато съдържание - Данте разполага с 8 оръжия и 2 куки за придърпване на врагове и обекти, които може да използва по всяко време. Всяко от оръжията разполага с голям набор от движения, които се изпълняват сравнително лесно. Играта разполага с доста врагове, като за всеки се иска различна стратегия. Геймплеят е крачка назад, тъй като липсват стиловете от оригиналите. Тук вместо стилове имаме 2 бутона -за ангелски и за демоничен режим, като всеки бутон като се задържи променя атаките и уменията на Данте. 

Няма ги стиловете, които даваха толкова свобода и разнообразие на битките,  лимитът на въображение от комботата беше безкраен. Различни играчи имат някои от най-откачените геймплей комбо видеота в интернет. Докато тази игра е доста по-орязана в това отношение. Но това не означава, че геймплеят е лош - в играта пак имаме възможност за доста креативност, и това, че всичко е толкова по-лесно за изпълнение, докато в 4, за да станеш добър или трябва да имаш 16 пръста, или да си японец (шегичка). Тук дори и неопитните играчи ще могат да навързват забележителни комбота, тъй като управелнието е в пъти по-лесно. Друг минус, който е непростим е, че няма система за автоматично прицелване - което е доста трудно за такъв тип игра, тъй като понякога се опитваш да атакуваш един враг, а се обръщаш към друг. И това става в 2 от 4 случая, което е доста дразнещо. Не знам, какво са си мислили, като са я махнали, но определено са сбъркали - това просто прави играта по-трудна и досадна за игране, нищо повече. Друго нещо са цветните врагове - за сини врагове ни трябват сини оръжия, за червени врагове - червени оръжия. Иначе не може да ги убием. Това е доста глупаво решение, което само ни орязва комботата, като не ни дава да използваме оръжията, които искаме да използваме. Предполагам, че е било направено с цел да си нямаме любими оръжия, а да ползваме всичко, но едва ли е било нужно да правят враговете безсмъртни към всички други оръжия - можеха да ги направят така - сините оръжия да са по-полезни за сините врагове, отколкото червените и обратното. Друго нещо, което ми липсваше беше Taunt oпцията- възможността да се подиграваш на противниците, като направиш някое зрелищно комбо - това го имаше в оригиналите и беше доста хубава механика, но тук явно са решили, че могат да минат и без нея. Така просто ми се губи кефа, като им разбия задниците на тези уроди, не мога да им подсвирна или да им подвикна. Като че ли изброих повече минуси, отколкото плюсове.

Но геймплеят не е лош. Пак може да правите убийствено добри комбота, макар и без стилове и система за прицелване. Въпросът тук е, че всичко е по-лесно, което е голям плюс за по-неопитните играчи и така те могат да се почувстват като истински професионалисти. Друго хубаво нещо са разнообразните нива и платформинг секциите. Докато в оригиналите само вървиш напред и се биеш, и се биеш, и се биеш (омръзва след време), без да правиш почти нищо друго тук имаме някои кратки, но поне забавни платформинги. Трябва да скачате от платформа на платформа, използвайки 2-те куки за придърпване, като трябва да се придърпвате към обекти, или да придърпвате обекти към вас, а понякога трябва да редувате всичко това, да използвате уменията за прелитане и други. Това се сумира в някои доста забавни моменти. Не е нищо кой знае колко трудно или философско, но поне внася малко разнообразие. Също така някои от нивата са големи и отворени за изследване, където може да търсите различни скрити предмети. Те не са кой знае колко трудни за намиране, но е забавно да се търсят, а пък намирането им дава различни бонуси - ъпгрейди за здравето, тайни мисии, които представляват различни предизвикателства (примерно да убием всичко за 60 секунди), такива неща. Също така, поради причината, че повечето действие се развива в демонския свят Лимбо, ставаме свидетели на интересна динамична деформация на околната среда, която променя всичко наоколо, изменя цялото ниво, а понякога се опитва дори да ви убие. Също така дизайнът на нивата и визията им е невероятен, повечето от тях изглеждат невероятно добре и имат изпипана атмосфера - от преобърнатия затвор за демони (всичко е надолу с главата) до завода за напитки, където цялото ниво е един голям движещ се цирк. 

Обаче най-големият минус (за мен) е, че цялата игра е прекалено лесна. А това не е добре за Devil May Cry игра. Те се славят с трудността си, като част 3 е считана за една от най-трудните игри на всички времена (разработчиците даже правят специално издание, за да направят играта по-лесна). Тук всичко е по-елементарно - точките за стил се трупат изключително лесно, може да изкарате високи резултати като S за секунди, използвайки само едно оръжие, без вариация, дори ако само помпате по бутоните. Атаките се избягват много лесно, а оръжията на Данте са небалансирани - някои са прекалено силни (брадвата), а други прекалено слаби (косата), което ни кара да се придържаме към най-силните, тъй като другите почти нямат полза. Докато обичайните битки са забавни, бос битките са повечето пъти досадни заради липса на предизвикателство (освен може би последния). Също така финалните резултати са адски елементарни за постигане - веднъж умрях 5 пъти и пак получих SS - сериозно!

Последно нещо - в играта има някои сцени, кото не могат да се прекънсат. В тях просто вървим без да правим нищо освен да слушаме диалози (няма битки, няма платформинг, няма нищо). Това изключително ме подразни, тъй като исках да преиграя някои мисии за по-висок резултат, а постоянно, трябваше да извършвам това досадно ходене в началото на мисията, където просто вървя до някаква дестинация. Играта има 5-6 такива секции, които са адски досадни, мислех си, че могат да се прекъснат, след като съм ги видял първия път(все пак в тях се разказва историята), но не става, трябва да ги гледаме всеки път.

Това е геймлей категорията- не е лош, обаче е крачка назад спрямо 4. Тук имаме забавни битки с нормалните противници , прекалено елементарни босове, като цяло по-опростена бойна система (няма стилове), някои недомислици като липсата на система за прицелване, глупостта с цветните противници и липсата на Taunt-ове, а също и небалансираните оръжия. Обаче за сметка на това имаме нива с хубав дизайн със забавни платформинг елементи и забавно търсене на скрити предмети и изследване. Играта също разполага с богато съдържание, доста неща за отключване, като концепции, режими и други, доста оръжия и комбота за тях, които може да се ъпгрейдват, а също се изпълняват и доста лесно. И най-големият минус - прекалено лесна. Но това е  направено с цел играта да се играе от повече хора и да е достъпна до широката аудитория, а не да бягат от нея заради трудността й.

Играта е с нормална дължина. Минава се средно за 8 часа. Останалите DMC-та също бяха по толкова. Обаче със сигурност ще потрошите още 50 часа игра, ако искате да пробвате всички режими на игра и да отключите всичко, има много съдържание. 

- Визия - Играта изглежда сравнително добре. Тя върви с помощта на Unreal 3 енджина, графиката е на ниво. Само от време на време текстурите зареждат със закъснение и изглеждат замазани, а и понякога героите сякаш светят, излиза някакво сияние от тях, не знам дали е бъг. Относно артът - върхът е! Всичко е рисувано с много въображение, враговете изглеждат наистина като излезли от пъкъла, оръжията на Данте са страхотно изрисувани, нивата имат мега добра и дръзка визия (няма го готик елемента, но за сметка на това пак всичко е изградено невероятно, като всяко следващо ниво е коренно различно от предходното), босовете са грамадни и гнусни, точно както трябва да изглеждат. Няма от какво да се оплачем тук.

-Озвучаване - То също е на ниво. Актьорите играят ролите си професионално през повечето време, а саундтракът е убийствен. Смесица между индустриален метъл и дъбстеп, който перфектно се вписва с цялостната атмосфера и спомага за изживяването. Не един или два пъти също ме е надъхвал да правя по-зрелищни комбота, а друго интересно при него е, че колкото по-добре се справяте, толкова по-забързана и готина става музиката, почват да се чуват и вокали. Като цяло много ми хареса, имам го около половината саундтрак записан в МP3 плейъра си (това го правя рядко), обаче този стил музика може и да не се понрави на всеки.

-Техническа част - Тук също няма място за оплакване. Играта е оптимизиран добре за РС, върви добре и на по-слаби машини и най-хубавото - върви с 60 кадъра, докато конзолните версии са заключени на 30. От време  на време се срещат и бъгове, но са рядкост, само на два пъти ми се случи да падна от нивото и да се залепя за земята в странна поза. Също така управлението е доста по-добро за РС, отколкото порта на 4. Най-сетне вече може да използваме и мишката, за да се въртим напълно свободно, което елиминира всякакви проблеми с камерата (в предишните игри те бяха основен проблем).

4.ЗАКЛЮЧЕНИЕ - Финална оценка

Това приятели е личното ми мнение над играта. Като част от поредицата Devil Мay Cry е крачка назад. Обаче като самостоятелна игра е просто уникална. Наистина я харесах, беше ми забавно да я играя. Тя все още получава доста хейт от хора, които дори не са я и пробвали. Аз бих ви посъветвал да не ги слушате, играта съвсем не е лоша. Ако сте фенове на играта не оставяйте променената визия на играта да ви заблуди, пробвайте я. А пък ако не сте фенове и сте нови с  DMC, тогава задължително я изиграйте, ще останете доволни. Това според мен е достойно възраждане на поредицата. Вярно е че има и минуси, но все пак това е първят опит на Ninja Theory с DMC игра, затова им го прощаваме. За съжаление играта обаче се продава слабо, което не е на добре и не се знае дали ще видим още от нея. Играта се продава слабо заради арогантни фенбойчета, които дори не са пробвали играта и пак повтарят ,че не струва, което отблъсква дори още повече хора. Аз обаче се надявам да успее да се докаже и да има продължение, затова с нетърпение чакам DmC 2. Ако все пак не ви харесва този рибуут, винаги може да изиграете оригиналите, които са си все още супер добри, няма какво да повтаряте, че поредицата е умряла, класическите игри си стоят непокътнати, може да ги изиграете винаги.

Обобщавам я така - игра с интересна история, разнообразен геймплей, зарибяваща и забавна бойна система (с някои минуси), перфектен саундтрак и интересна дръзка визия.

Оценката ми, за играта като част от DMC игрите е :

ИСТОРИЯ: 7/10

ГЕЙМПЛЕЙ: 6.5/10

ВИЗИЯ: 8/10

ОЗВУЧАВАНЕ: 8/10

ТЕХНИЧЕСКА ЧАСТ: 9/10

Което прави средна оценка от 7.7 от 10. Много добре. Надявам се ревюто ми да ви е харесало :) От Илиян, ЧАО!

Съжалявам, ако някъде откриете грешки в текста, не съм редактирал много. ;Р

Също така редовно следете GAMEPOMAGALO!