РИП КУЧЕ

Наскоро се сбогувах с едно доста добро, младо и вярно куче. От гледна точка на това, че ту пазя ту не пазя самоличността си, няма да споменавам името му. Често ми се случва да мисля за него, въпреки че бе част от живота ми няколко месеца. Бях с него докато умираше... жално... нелепо... като човек... Исках да съм до него и да не е само... доста хора и животни умират около мен напоследък без да мога да ги спася и да им помогна... това ме товари... Може би трябва да погледна на живота (смъртта) по по екзистенциален начин... Ако може да се изразя така... както и да е ... разбрахте ме...
Страх ме е да умра, както повечето хора и често си мисля за това, често се сепвам на сън от мисълта, че един ден ще умра и ще спре да ме бъде...
Има хора около мен, които твърдят, че не ги е страх от това и ми се струва странно. Виждал съм и приел участта си човек да се моли в последните си часове.... или по скоро са ми казвали...
Отплеснах се...  извинете... почивай в мир куче и съжалявам ако без да искам съм те убил... Изкарах всички кърлежи от теб, дано някоя глава не е останала да се инфектираш... Водих те на ветеринар два пъти, но тук всички са неуметници... дано лечението не е те е убило... съжалявам опитах....